Osebno ime Venceslav in njegove različice v bolgarski antroponimiji

  • Ludwig Selimski

Povzetek

V članku je predstavljena analiza imena Венчеслав kot substitucije italijanskega Venceslao in Венцеслав, ki izhaja iz latinskega Venceslaus. To je latinizirana oblika zahodnoslovanskega (moravskočeškega) Vęceslavъ. Prva sestavina tega imena izhaja iz praslovanskega *vętje‑ ‘več’. Z njim so torej želeli poimenovanemu ‘več slave’. V članku so obravnavane tudi druge bolgarske različice imena Венчеслав: Вячеслав (cerkvenoslovanska in ruska oblika), Вечеслав (izposojeno iz srbščine), Вацлав (iz češčine), Венцел (iz nemščine ali madžarščine).

Prenosi

Podatki o prenosih še niso na voljo.

Literatura

Ангелова‑Атанасова, Мaрия, 1997: Сложните лични имена в българската личноименна система през периода 1981–1990 г. Onomastica 42, Kraków, 149–169.

Ангелова‑Атанасова, Мария, 2001: Личните имена у българите (1981–1990).

Състояние и проблеми на съвременните български лични имена. Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 272 с.

Богоров, Иван, А., 1983: Френско‑български и българско‑френски речник, Дял първи. Френско‑български дял, Виена, 512 с.

ЕСУМ 1: Етимологiчний словник украïнськоï мови, т. 1, А–Г, Киïв, 1982, 632 с.

Иванова, Недялка, Радева, Пенка, 1985: От ‘А’ до ‘Я’. Имената на българите, „Народна младеж. Изд. на ЦК на ДКМС”, София, 250 с.

Илчев, Стефан, 1959: За името Венцеслав. Език и литература XIV, София, № 3, 228.

Илчев, Стефан, 1969: Речник на личните и фамилни имена у българите, Со‑ фия, 628 с. Именник, сир. списък на имената, които се дават при св. кръщение, Издава Св. Синод на Българската църква (Издание второ), София 1942, 60 с.

Ковачев, Николай, 1995: Честотно‑етимологичен речник на личните имена, Изд. ПИК, Велико Търново, 620 с.

Намерански, Никола, 2005: Личните и фамилни имена в Северозападна Бъл‑ гария. Етимологичен честотно‑сравнителен речник. „Фабер”, Велико Търново, 212 с.

Селимски, Людвиг, 1999: Християнските имена у българските католици. Про‑ блеми на усвояването. Prace Naukowe Uniwersytetu Śląskiego w Katowicach nr 1781, Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, Katowice, 203 с.

Селимски, Людвиг, 2006: Етюди по българска антропонимия, Лични имена (Studia z antroponimii bułgarskiej, Imiona chrzestne), Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 224 c.

Станковска Љубица, 1992: Речник на личните имиња каj Mакедонците, Ско‑пjе, 478 с.

Тихонов, Александр, Н., Бояринова, Лариса, З., Рыжкова, Альбина, Г., 1995: Словарь русских личных имен, Школа‑Пресс, Москва.

Чок, Вилибалд, 1902: Ново римокатолическо и православно календарче „Мир”за 1902 година, Наредил О. В. Чок, катол. свещеник, Свищов.

Bubak, Józef, 1993: Księga naszych imion, Wrocław etc., 360 с.

Fros, Henryk, Sowa, Franciszek, 1995: Twoje imię, Przewodnik onomastyczno‑hagiograficzny, Wyd. czwarte, uzupełnione, Wyd. WAM, Księża Jezuici, Kraków, 557 с.

Chronologia polska, Praca zespołowa pod red. Bronisława Włodarskiego, Warszawa, 1957.

Grzenia, Józef, 2006: Słownik imion, Wyd. naukowe PWN, Warszawa, 362 c. Keber, Janez, 1996: Leksikon imen, Izvor imen na Slovenskem, Druga, dopolnjena izdaja, Celje.

Knappová, Мiloslava, 1996: Jak se bude Vaše dítě jmenovat? Akademia/Praha, 360 c.

Kopečný, František, 1974: Průvodce našimi jmény, Praha.

Siatkowski, Janusz, 1970: Kiedy Wacław zastąpił Więcesława? W służbie nauce i szkole, Księga pamiątkowa poświęcona Prof. Drowi Z. Klemensiewiczowi, Warszawa, 277–279.

Šaur , Vladimír, 1984: Je bulharské veče/veke z vętje? Slavia, r. 53, Praha, č. 1, 12–15.

Šaur , Vladimír, 1987: Prvotní grafická podoba jména Vác(es)lav, Slavia, r. 56, Praha, č. 3, 217–222.

Šimundić, Mate, 1988: Rječnik osobnih imena, Zagreb, 571 с.

Objavljeno
2015-08-04
Kako citirati
1.
Selimski L. Osebno ime Venceslav in njegove različice v bolgarski antroponimiji. JZ [Internet]. 4. avgust 2015. [citirano 3. junij 2020.];13(1-2). Dostopno na: https://ojs.zrc-sazu.si/jz/article/view/2501